БЪЛГАРСКА KOMYHIACTIECKA TIAPTIS 1903 1905 uumannaauummee * M I I S R C VE TE Y OF H S R M I V E OICI G F A A N E H EH TL I B1R8A1R7 I E S T TE БЪЛГАРСКА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ РЪКОВОДНИ ОРГАНИ 1903 1905 ИНСТИТУТ ПО ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПРИ ЦК НА БКП Съставители: ВИОЛЕТА ПЪЛОВА ЕЛЕНА ДИМИТРОВА Редактори: ЙОРДАН Н. ЙОТОВ (отговорен редактор) ДИМО АНДРЕЕВ Búlgarska komunisticheska partija БЪЛГАРСКА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ Документи на централните ръководни органи 1903.1905 ТОМ ТРЕТИ ПАРТИЗДАТОССООФФИИЯЯ 1976 JN 9609 A8 . B95 B93 V. 3 | 1 3K6 1 - !! * Усёр ' . . . . : '?- +359і11-2°і. ПРЕДГОВОР Публикуваните вт. II документи на централните ръководни орга ни на партията се отнасят за периода от X конгрес на БРСДП, про веден през 1903 година, на който от нейните редове бяха отстранени българските беpнщайнианци – общоделците,до края на 1905 г., ко гато тя се освободи от центристкото течение на анархолибералите. Този период се характеризира с последователната и непримирима борба на партията за укрепване на своите редове и отстояване на правото си на съществуване като самостоятелна революционна, марк систка организация на българския пролетариат. Погледнато в исто рическа перспектива, това е борба в защита на една от най-характер ните черти на новия ленински вид пролетарска партия, която се заключава в изискването за идейна и организационна монолитност, за недопускането на групи, течения и фракции в собствените й редо ве. С цялата си дейност в това направление нашата партия обектив но съдействува и подпомага укрепването в международното револю ционно работническо движениена този болшевишки принцип, издиг нат и обоснован от великия Ленин. Партията на българските революционни марксисти - тесните со циалисти води тази борба в две основни посоки против центризма в собствените си редове и против центристката линия на ръковод ството на II Интернационал. Очистването на БРСДП от общоделския опортюнизъм през 1903 г. открива широки перспективи за развитието на партията като кла сово-пролетарска, марксистка организация на българската работни ческа класа. Първата и основна задача, която й предстои, е да се укрепи като революционен авангард на класата. За тази цел е необ ходимо да се преодолеят някои остатъци от миналото, когато в ней ните редици съществуваше опортюнистическо течение. Плановото и целенасочено революционно действие изисква да се засили центра листичното начало в нейната организация и дейност. Условията, при които тя пристъпва към разрешаването на тази задача, не са бла гоприятни. Във Втория интернационал вече се налага центристката линия на примиряване на революционните марксисти с ревизионизма. Решенията на Амстердамския конгрес за запазване единството на марксистите и ревизионистите в състава на една и съща партия се издигат като сериозно препятствие по нейния път. Под тяхно влияние и в резултат на дребнобуржоазните условия в България през 1905 г. в редиците й се появява центристко течение, което иска да възста Нови Положението от преди 1903 г., като я застави да се обедини с общоделската партия. Това са анархолибералите. Най-напред анархолибералисткото течение се появява във връзка с обсъждането на въпроса за състоянието и задачите на партийния 5 печат, повдигнат от Г. Кирков. Вземайки предвид задачите на пар на нейния печат, който преживява „фазис на тията и състоянието количествено разширяване и качествено разредяване“, Кирков по ставя въпроса за внасяне на ред в издателската дейност с цел да се осигури планомерно и целесъобразно използване материалните и морални сили на партията. Той предлага като партийни органи да останат само в. „Работнически вестник“ и сп. „Ново време“, а всич ки останали, „Работнишко дело“, „Народен живот“ и „Заря“ да бъ дат спрени. На това разбиране се противопоставят Г. Бакалов, Р. Аврамов и др., като застъпват гледището, че списанията, за чието спиране ставало дума, запълвали една празнота в идейния живот на партията, тъй като официалните партийни органи не могли да удовлетворят действителните нужди на работническото движение. То ва налагало тяхното издаване и в бъдеще.2 Спорът по партийния печат е от такова естество и значение, че привлича вниманието на цялата партия. В него се ангажират все нови и нови хора, било за да се солидаризират с вече изказани ста новища, било за да развиват нови. Вмесва се и Д. Благоев, който изяснява смисъла на спора по следния начин: „ И наистина същ ността на въпроса за партийния печат се състои в следното: трябва ли партията да остави на всеки свой член свободата да издава спи сания или това трябва да става с разрешаване на конгресите или на Ц. комитет, и от какъв печат има необходимост партията днес, при днешното й състояние и развитие на работническото движение у нас?“з Ръководен от това схващане, Благоев се изказва в подкрепа на искането за ограничаване броя на партийните списания и настоя вавъпросът да бъде поставен пред предстоящия конгрес. Още в някои от първите статии по проблемите на партийния пе чат се появяват елементи, които подсказват, че причината на започ ващия се в партията спор има по-дълбоки корени и че въпросът за печата е само непосредствен повод. В разгара на полемиката това става съвсем ясно. На обсъждане се поставя фактически въпросът за организационните принципи на партията, а не този за партийния печат. От някои публикации на Н. Харлаков, Р. Аврамов и Г. Бака Лов става очевидно, че се оспорва принципът на демократическия централизъм, върху който се изгражда БРСДI1, и че се препоръчва да бъде заменен той с принципа на крайния демократизъм. Отхвър лят се необходимостта и формата на установените организационни връзки между партията и профсъюзите. В това се крие непризнава нето на ръководната роля на партията по отношение на другите пролетарски организации, на взаимоотношенията между Централния комитет и редакцията на партийния орган, между ЦК и местните организации. Застъпва се искането за превръщането на ЦК от ръко воден в изпълнителен орган, който да има задължението да извърш 1 Вж. История на БКП, С., 1969, с. 111—112. 2 Пак там. з Благоев, д. Съч., т. 10, с. 139. 6